Лято 2023 - Доломити

Едно пътешествие - сбъдната мечта

Обичам планините.  Има нещо в планинате, което ме привлича и ме кара да се връщам отново на любими места и да посещавам все нови и нови.

Е, сега ще ви споделя за едно от най-новите ми приключения. Нещо, за което съм мечтал от доста време. Толкова бях мечтал, че си мислих, че реалността ще ме разочарова. Уви не само надмина очакванията ми, а ме хвана почти неподготвен за това, което изживях.

Става въпрос за италианските Алпи, района на Доломитите. 

Без повече увъртания ще се опитам да опиша това, което изживях сравнително хронологично, донякъде информативно, но предимно емоционално.

Както всяко едно пътешествие и това стартира с два основни компонента - план и верен другар. Плана очаквано се променяше в движение, но другаря беше ясен от самото начало, когато става въпрос за подобен тип планински приключения - Тихомир Младенов.

Идеята ни беше да пътуваме с автомобил до предвартелно набелязани изходни пунктове в Доломитите, да лагеруване на къмпинг, а придвижването ни в планината да се осъществява максимално с планински велосипеди. 

Да започнем с хронологията...

Ден 1 - София-Загреб

Тръгване от София с идеята да разделим пътя до Италия с едно преспиване в Загреб. Натоварихме колата с всевъзможен багаж - дрехи, храна, къмпинг оборудване, електронни устройства и не на последно място - двата бойни другаря - велосипедите. Имаше момент, в който се бяхме замислили дали да вземем два или три(един резервен) велосипеда. Добре, че се ограничихме с два, защото багажника изглеждаше така:

След около 900км път, основно по магистрала, стигнахме до Загреб. Бяхме резервирали къща за гости сравнително в централен район, в близост до парк Максимир. Настанихме се, но не губихме време в почивка, въпреки ранното ставане и дългото шофиране веднага яхнаме велосипедите, за да разгледаме града. Първа спирка беше именно близкия парк - стари дървета, езера, широки централни алеи, но и множество тесни пътечки, които правиха карането на велосипед забавно. В парк Максимир се намира и зоологическата градина на Загреб.

След парка се отправихме да разгледаме стария град и централната част на града. До сега не бях пътувал в чужбина с велосипеда си. Възможността да изминеш 35км, разглеждайки забележителности на град, в който си за има няма половин ден, се оказа изключително приятна опция. Ако обикаляхме, както обикновено, пешеходно из централните части на Загреб, нямаше да можем да видим всички забележителности, които сега посетихме.

                 

Стария град и централната част на Загреб са прекрасни. Тесни улички се редуват с широки площади и паркови пространства, стари сгради в съчетание с нова архитектура и то по начин далеч по-сполучлив от това, което можем да видим в София. Основното ми впечатление от града беше добре развитата трамвайна мрежа и сравнително слабото движение на автомобили именно в улиците на централната, туристическа зона на града. Колкото до велосипедната инфраструктура - да има велоалеи, не са особено свързани помежду си, но съжителството с другите участници в движението(автомобили и пешеходци) се усещаше далеч по-толерантно, сравнение с отношенията между същите у нас. 

След обиколката из града си позволихме да изпием по едно-две питиета в едно от многото прекрасни барчета по главната улица на стария град. Загреб определено е жив град, град с млади хора и множество туристи. Предполагам, че и нощния живот щеше да ни предложи приятни изживявания, но трябваше да се приберем в къщата за гости, за да съберем сили за следващия ден, в който щяхме да ходим в Petzen bike park, Словения...

... това беше плана. 
Тук е първия момент, в който предварително сформираната ни програма на пътешествието се промени. Прогнозата за времето беше за целодневен валеж именно в района на Petzen.

Решихме, че в това дъждовно време най-удачното решение е да пропуснем тази спирка и директно да пътуваме от Загреб до Кортина ди Ампецо - първия град в доломити, в който щяхме да останем 4 дни. Това щеше да отнеме отново почти цял ден път с автомобил. Карането на велосипеди в Словения оставихме за на връщане към България с надежда за хубава прогноза за времето.

Ден 2 - Загреб-Кортина ди Ампецо

Пътя до Кортина преминаваше през Словения. Магистрали като слънце, културно движение, прекрасни гледки покрай самия път - като цяло истинско удоволствие. Все повече се усещаше алпийския дух, към който се бяхме устремили. Тревата ставаше все по-зелена, пейзажа покрай нас придобиваше вид на този от предварителната ми представа - малки китни къщурки, тук там някой замък, кравички пасат, цветя цифтят.

Избрахме маршрут, при който минахме покрай източния и северния край на масива Триглав - най-високия връх на Словения. Дори в движение, през прозорците на автомобила, гледката към върха беше умопомръчителна! Северната стена на масива е над 1000м и неизбежно те кара да се чувстваш смирен пред величието й. Определено ще се върнем там, за да покорим този връх и да разгледаме всичко в региона, което през прозореца на колата не можахме да видим.

Неусетно влезнахме в Италия. Алпийския дух и пейзаж вече беше константа, навсякъде около нас. Това щеше да е фона на следващите ни 13 дни. За достигане до Кортина преминахме няколко от алпийските проходи, толкова типични за региона Доломити.

О, да, вече бяхме в Доломитите. Мечтата започваше да се сбъдва. Дълбоки долини, оградени от огромни скални масиви във всякакви причудливи форми. Гори, реки, езерца. Неслучайно това място привлича хора от целия свят към себе си. Кемпери, коли, велосипедисти, мотори щъкахме по стръмните пътища на проходите. Удоволствието от пътешествието на фона на тази природа е несравнимо. Никой не бърза, всеки се стреми максимално да възприема средата около себе си. Духа на пътешественика витаеше навсякъде във въздуха. 

Пристигнахме в Кортина ди Ампецо. Града е изразено туристическа дестинация. Бил е домакин на зимни олимпийски игри и е сред най-известните и посещавани населени места в района на Доломитите. Мисля, че дори се води областен град.  Бързо открихме къмпинга, който предварително бяхме набелязали като избор за отсядане - къмпинг Рочета.

Тук държа да отбележа малко полезна информация преди отново да се впусна в емоционален разказ. За тази, а и за всички други спирки, които ни предстояха в Доломитите, решихме да отсядаме в къмпинги. Нямахме предварителна резервация, но се оказа, че шанса да няма места е минимален. Цената на вечер в къмпингите е средно 15 евро на човек + 20 евро за автомобил. В този пакет се включва парцел в рамките на къмпинга, на който можеш да разпънеш колкото палатки искаш. Тоест, ако сте 5 души в една кола, стига да ви стигне площта на отредения ви парцел може да си ситуирате 5 палатки и да паркирате колата до тях. Условията на кимпингите са прекрасни - имаш осигурен ток, чешма с питейна вода в непосредствена близостВ  рамките на къмпинга са осигурени отделни сгради, в които има бани, тоалетни, помещения за измиване на съдове, перални. Всеки къмпинг си има кафе/закусвалня или собствена пицария. Това важи, както за къмпинга в Кортина, така и за всички други, които предстои да видите в пътеписа. За сравнение в активния сезон, Август месец, в който беше нашето пътешествие, най-евтините хотели или къщи за гости бяха по 250 евро за стая. Разбира се ние сме си любители къмпингари и избора ни за спане на палатка далеч не беше само въпрос на финанси. Пребиваването в къмпинг ти дава възможност за среща с хора от цял свят и най-вече ти дава усещането за това, че си сред природата.

Разпънахме палатки и веднага яхнаме велосипедите, за да посетим центъра на града. До там се стига по велоалея тип "алпийска" - черен път със спускания и изкачвания, но и с гледки, които правят въртенето на педалите неусетно. Кадрите, които споделям са едва първите ни впечатления от мястото, което бяхме избрали за наш дом през следващите 4 дни. 

Не знам как да опиша чувствата си. Именно тези, първите чувства от срещата с тази красота. Аз бях без думи. Тишо беше посещавал Доломитите и преди, но и той нямаше думи. Карахме към центъра на града и бяхме с ококорени очи през цялото време. Долината на Кортина е магическа. Града е заобиколен от огромни скални масиви, издигащи се над горския пояс. Облаците и залеза допринасяха допълнително за това пейзажа да бъде възможно най-представителен като за първи ден в Доломитите.

В града се разходихме по главната улица - отново очаквано най-оживеното място. Типична алпийска, курортна архитектура, площади, симпатични хотели, китни къщички. Успяхме да хванем и джаз фест на площада до църквата. Спряхме да послушаме и да се потопим още по -дълбоко в атмосферата на града. Започна да се стъмва, а ние вече бяхме уморени. Все пак цял ден път, а информацията, която очите ни бяха възприели още първия ден,  доведе до неизбежна умора и жажда за сън. А какво ни предстоеше на следващия ден...

Ден 3 - Национален парк Трите чими

Определено най-популярната природна забележителност в региона на Кортина е масива Трите чими. Именно това беше плана ни за днешния ден. След прекрасното, сутрешно, италианско кафе и стабилна закуска натоварихме велосипедите в колата и поехме по един от проходите над града към изходна точка за днешното приключение. Това беше именно Езерото Мисурина, където оставихме автомобила и поехме с бодър въртеж нагоре към хижата в подножието на масива - Rifugio Auronzo(хижа Ауронцо)

Бодрия въртеж на педали бързо стана не чак толкова бодър при асфалтово катерене на постоянен наклон от минимум 8-9% и преодоляна денивелация до хижата 950м. Но това усилие беше възнаградено и някак неусетно, благодарение на зашеметяващите гледки покрай нас.

Стигнахме хижата. Върха на скалния масив на трите чими беше в облаци, но видимата част на основата им ясно загатваше величието им, което по-късно щяхме да видим в цялия му блясък. Панорамния поглед от хижата е зашеметяващ. Аз не бях виждал подобни релефи. Или поне не толкова концетрирано и в такова количество. Остри скални зъбери, огромни долини, скални масиви, които снимки не може да пресъздаде като мащаб. Отново всичко това беше подчертано от динамично време с облаци, които се стелеха по върховете и им придаваха още по-изразителен вид.

Достигайки хижата предстоеше обиколка около  масива на чимите. Още в началото на пътеката се натъкнахме на табела, че не можем да продължим с велосипеди, а е позволено само пешеходно. Проблем. Бяхме си забравили заключващите устройства за велосипеди долу в колата. Решихме, че бутането на колело ще се възприеме като пешеходно движение и продължихме по този начин. И какво решение само. Бутането беше трудно, но снимките с велосипед на фона на това природно чудо станах уникални. Може би и буквално, защото не съм въждал много подобни. Оставям величието на Трите чими да говори само за себе си...

Ден 4 - района около Кортина ди Ампецо

Този ден беше дъждовен. Пиейки сутрешното си кафе бяхме разочаровани от тази ситуация, но някакси имахме нужда от лека почивка след приключението от предходния ден, както и възможност да съберем сили за следващяи ден, в който щяхме да прекараме цял ден върху велосипедите по пътеките около Кортина. Пихме бирички, ядахме пици, разходихме се около къмпинга и събрахме много красиви кадри.

Деня съвсем не беше "загубен" и като доказателство споделям някои от запечатаните моменти:

Ден 5 - Superpanorama freeride bike tour и Bike park Cortina

Първия ни ден изцяло посветен на основната цел на пътешествието ни - планинското колоездене. По план трябваше да мине по известния за региона Superpanoram freeride tour - обиколка около върховете по долината на Кортина, която изпозлва лифтове за изкачване, а трансфера между тях е в шеметни спускания по планинските пътеки. За целта се сдобихме с най-ценната покупка за цялото ни пътешествие - едноседмична лифт карта.

Тя  дава възможност да използваш всички лифтове в района на Доломитите(да не в Кортина, а в целите Доломити), които са близо 130 съоръжения. Имаш право да използваш картата в 5 от 7 дни в рамките на една календарна седмица, по колкото пъти искаш, с колело или без колело. Цената е 160 евро и повярвайте ми - заслужава си всеки един евро цент!

Още при закупуването на картата ни показаха приложението My Dolomiti, което дава информация в актуално време за това кои лифтове работят, както и информация за всички маркирани маршрути или пътеки за колоездене в целия регион на Доломитите.

Уви, отново късмета ни изневери и се оказа, че не всички лифтове, които са част от Superpanorama freeride tour работят във въпросния ден и се наложи да караме само половината от пълната обиколка. Като цяло маршрута е предназначен за велосипедисти от всякакви ниво на подготовка, като цяло е подходящ дори за семейства с деца, поне в частта, която ние карахме. Като mtb предизвикателтво не беше особено адреналинов, но гледките, които предлага отново са зашеметителни. Самия тур минава пез някои от известните природни забележителности около Кортина. Споделям няколко кадъра от частта, която успяхме да видим ние:

Останалата част от деня запълнихме в Bike park Cortina. За пръв път усетихме какво е да караш в истински байк пакр с пътеки проектирани за абсолютното велосипедно удоволствие. Достъпа до началото на пътеките отново се осъществява с лифтове, така че да остане само истинския кеф от това да се спускаш по перфектно проектираните и изработени трасета на парка. Виражи, скокове, серпентини, тейбълтопи, стръмни прави - имаше от всичко по много. Е кал имаше, много. Все пак предния ден валеше цял ден. Много адреналин и усмивка на лицето през цялото време. Така мога да обобщя изживяването в този ден!

Ден 6 - Кортина ди Ампецо - Кампитело ди Фаса

Този ден бе отреден като трансферен между Кортина и следващото градче и къмпинг, в който щяхме да отседнем. По пътя се минава през 3 прохода, гледките, от които бяха умопомрачителни. Крайната цел ни беше Кампитело ди Фаса, курортно градче в близост до един от най-известните курорти на доломитите Каназей. Отново нямам думи да опиша всички чувства, които изпитах през този ден, пътувайки с кола и възприемайки всички тези гледки, които днешния трип ни предложи. Ето малка част от заснетите кадри: